Разказ?
Рейчъл затвори корицата на “Анн от фермата „Грийн Гейбълс”. Някои детски книги изобщо не са за деца, мислеше тя. Не, не някои, всички добри детски книги, които някога бе чела. Като повечето упорити малки деца, когато и вмениха задължението да чете, тя отказа категорично и твърдият отказ се задържа цели две години, докато не откри сама съвсем случайно магията на книгите. Оттогава на приливи и отливи потъваше във въображението си и книгите и изплуваше в действителността на света около себе си. И така се случи, че много детски книги останаха непрочетени навреме. Но сега го виждаше. В поезията, в картините и в детските книги: хората, създаващи изкуство, не живееха в този свят, не изцяло и не винаги. Всеки човек има своите моменти на потъване и изплуване, някои погребват въображението си по-рано и по-дълбоко от други, но има и такива, които отказват да го погребат изобщо. И с този отказ отказват да погребат и децата в себе си. Рейчъл от дете обичаше да рисува. От момента, ...