Tessable

 

Свръхчовек Влизам в двора през голямата дървена порта. Мисля. С усмивка на лице наблюдавам красотата около себе си, тишината, идилията на малкия морски град. Къщата на брега със зеления двор, щастливия лабрадор и вечно кънтящия смях... не минава ден, без да се замисля за късмета си да попадна в този оазис. Гледам градината – тревата леко жълтее днес. Необичайна картинка за перфектното семейство е да видя дори такъв дребен детайл извън строя. С периферното зрение виждам бързо движещо се към мен черно петно. За пореден ден кучето Ушко съумява да ме изненада и аз падам по гръб в тревата под тежестта му. Цялото ми лице е в лиги, но пък се усмихвам, докато се вмъквам в имението. Работя при семейството вече две седмици. Така и не разбрах каква точно е ролята ми в това домакинство... понякога помагам в работата на Надя, докато чисти за пореден път лавиците на библиотеката. Учудващо е колко хора живеят в имението. Странно изглежда колко персонал се скита насам-натам без особена причин...

Темата за социалната несправедливост е ключова за прозата и поезията в не един етап от развитието на литературата. Много творци, мъдреци и философи още от древни времена се интересуват от социума по принцип, от същността му, особеностите му, от взаимоотношенията в него и развитието му. Освен в литературни произведения, тази тема е била изразявана и в музика, и под формата на различни видове визуални изкуства, но едно е ясно: темата за несправедливостта в обществото винаги е била, е и ще бъде актуална сред всички хора, защото, както е казал Аристотел: „Човекът е zoon politikon “, ние всички сме част от човешкото общество и не е възможно да останем независисми от случващото се в него. Когато човек се замисли за социалното неравенство, неизменно първо в главата се раждат следните въпроси: Какво всъщност означава социално равенство? И постижимо ли е то? А дали е полезно за човечеството и за света? Откакто свят светува човекът сякаш не е способен да съществува сам. Той се нуждае да п...