Социалната несправедливост - есе

Темата за социалната несправедливост е ключова за прозата и поезията в не един етап от развитието на литературата. Много творци, мъдреци и философи още от древни времена се интересуват от социума по принцип, от същността му, особеностите му, от взаимоотношенията в него и развитието му. Освен в литературни произведения, тази тема е била изразявана и в музика, и под формата на различни видове визуални изкуства, но едно е ясно: темата за несправедливостта в обществото винаги е била, е и ще бъде актуална сред всички хора, защото, както е казал Аристотел: „Човекът е zoon politikon“, ние всички сме част от човешкото общество и не е възможно да останем независисми от случващото се в него.

Когато човек се замисли за социалното неравенство, неизменно първо в главата се раждат следните въпроси: Какво всъщност означава социално равенство? И постижимо ли е то? А дали е полезно за човечеството и за света? Откакто свят светува човекът сякаш не е способен да съществува сам. Той се нуждае да почувства близостта на себеподобни. Точно това определя съществуването на обществото, социума. Но откакто има общества, откакто има хора по света, социално равеснтво не е имало. А нека си представим какво би представлявала една картина на социално равенство в наши дни.  Всички да са равни, да няма бедни и богати, да няма гладни, да няма хора без покрив над главата... Да, това е прекрасно!

Но дали всъщност е така идеалистична тази картина? Дори да е, тя е практически неосъществима. Защото хората в действителност не са еднакви. Да, демокрацията се старае да предостави равни права на своите граждани и това вероятно е най-съвършената форма на социално равенство, макар да няма помен от описаната утопична картина. Защото социалното равенство е именно това – утопия. Нима комунизмът, в чиято основа е именно тази идея, е довел до нещо различно от тирания? Не е ли именно това времето, в което са се случвали едни от най-жестоките социални потисничества? Нека си спомним и романа на Джордж Оруел „1984“ – именно такъв зловещ сценарий, рожба на идеалистични идеи, е описал авторът.

Излиза, че стремежът към по-добро устройство на обществото всъщност е стръмна пътека, водеща все надолу. А дори теоритично тази утопия да бъде постигната, това би довело до липса на прогрес, дори до регрес в човешкото развитие. Защото именно прогресът е пътят напред и нагоре, а общественото равенство сякаш би устроило всички и би спряло растежа. Според идеите на Ницше за Свръхчовека са необходими известни жертви, за да се превърне човек в нещо повече, в по-добра версия на себе си. Неговите идеи също изключват възможността в обществото да се постигне равенство и едновременно с това човекът да прогресира. Излиза, че дори да е възможна, тази утопия не е полезна за човешкия вид като цяло.

Но неравенството в обществото категорично е нередно в едно високо развито общество от разумни същества. Да, според  Дарвин оцеляват не най-силните и най-умните, а тези, които умеят да се приспособяват. Това, разбира се, е закон, общовалиден за природата, но човекът вече се е противопоставил на повече от един природен закон, следователно е редно да се прояви не само прагматизъм, но и хуманност в социума.

Поради това противоречие не е възможно да съществува перфектно устроено общество. Едни хора винаги ще са по-умни, по-работливи, по-добре приспособими, съответно някои ще са по-богати, по-добре облечени, живеещи сред лукс и удобства. За да се постигне в някаква степен социално равенство, първото условие е свободата, а второто – човечността. Това, разбира се, е възможно само в демократична държава, която е управлявана с честност и почтеност и дори всичко това да е изпълнено, равенството между членовете на отделните групи в обществото пак би било само относително. Това би била идеалната държава, а както разбираме от съчиненията на Платон, такава не съществува.

Социалното стихотворение  „Линее нашто поколение“ е резултат от силни емоции на поета, когато той става свидетел на жестоки социални неравенства в родината, която толкова обича, и тази реакция е свидетелство за висша проява на човеколюбие, хуманно отношение, любов към родното място, а възоснова на подобни неизказани призиви в годините са се запалвали у хората  така необходимите искри, даващи началото на революции, на борби за социална справедливост.

При всички положения социалните утопии изиграват своята роля в развитието на обществото, както и реализмът във вижданията за социалния ред. По същия начин чувствата и разумът са две части от същността на човека. Затова социалната несправедливост винаги ще съществува, а най-доброто решение е да се помага на онеправданите и страдащите. Това, което не може да се промени в обществото заради човешката природа, просто трябва да се приеме, каквото е.