Tessable

 

 

Свръхчовек Влизам в двора през голямата дървена порта. Мисля. С усмивка на лице наблюдавам красотата около себе си, тишината, идилията на малкия морски град. Къщата на брега със зеления двор, щастливия лабрадор и вечно кънтящия смях... не минава ден, без да се замисля за късмета си да попадна в този оазис. Гледам градината – тревата леко жълтее днес. Необичайна картинка за перфектното семейство е да видя дори такъв дребен детайл извън строя. С периферното зрение виждам бързо движещо се към мен черно петно. За пореден ден кучето Ушко съумява да ме изненада и аз падам по гръб в тревата под тежестта му. Цялото ми лице е в лиги, но пък се усмихвам, докато се вмъквам в имението. Работя при семейството вече две седмици. Така и не разбрах каква точно е ролята ми в това домакинство... понякога помагам в работата на Надя, докато чисти за пореден път лавиците на библиотеката. Учудващо е колко хора живеят в имението. Странно изглежда колко персонал се скита насам-натам без особена причин...

Темата за социалната несправедливост е ключова за прозата и поезията в не един етап от развитието на литературата. Много творци, мъдреци и философи още от древни времена се интересуват от социума по принцип, от същността му, особеностите му, от взаимоотношенията в него и развитието му. Освен в литературни произведения, тази тема е била изразявана и в музика, и под формата на различни видове визуални изкуства, но едно е ясно: темата за несправедливостта в обществото винаги е била, е и ще бъде актуална сред всички хора, защото, както е казал Аристотел: „Човекът е zoon politikon “, ние всички сме част от човешкото общество и не е възможно да останем независисми от случващото се в него. Когато човек се замисли за социалното неравенство, неизменно първо в главата се раждат следните въпроси: Какво всъщност означава социално равенство? И постижимо ли е то? А дали е полезно за човечеството и за света? Откакто свят светува човекът сякаш не е способен да съществува сам. Той се нуждае да п...

С времето и навика човек спира да осъзнава стойността на това, което притежава и приема ежедневието за даденост. С времето закърняват любопитството и способността да се учудваш, присъщи за всяко дете и толкова рядко срещани у възрастните. А те са есенциална част от живота – без тях той се превръща в периодично повтаряща се рутина, лишена от чувство за удовлетворение, в невзрачно съществуване, лишено от цвят и смисъл. Понякога, за да се оцени всеки ден и всеки малък, но важен житейски детайл, е нужна промяна. Нужно е да се откъснеш от познатото и да видиш нещо ново, да се запознаеш с нещо различно и чуждо, за да оцениш своето собствено. Целият ми съзнателен живот е минал в Пловдив. До такава степен съм свикнала с този град, че рядко се случва да се замисля за причините толкова хора от цял свят да го посещават. За първи път ми се наложи да мисля за това, когато на посещение в Пловдив дойде моя приятелка от Чехия. Тогава трябваше да се запозная с историята на града и всичките м...

Марина беше потънала в блажения спомен за онзи щастлив момент на наивно очакване преди настъпването на голямата промяна в живота и. За нея това време беше моментът, в който самолетът за Мадрид излетя от София и тя видя отвисоко града и планината, с ясното съзнание, че скоро гледката коренно щеше да се промени и сивотата в обвитата в облаци столица щеше да бъде заменена от ярко слънце, топлещо бистрите води на Средиземно море. Марина обичаше да лети и се почувства напълно свободна в момента, в който самолетът набра скорост и се откъсна от земята – тогава тя беше свободна от миналото, но и все още твърде далече от бъдещето, свободна и от самото време, определено от Земята, останала далеч под самолета и дебелия слой облаци. Този кратък момент на пълно щастие я крепеше през цялото време, в което тя се опитваше да се нагоди към новия си начин на живот. Младата жена вече от няколко месеца живееше в Барселона, започваше да свиква с ритъма на това толкова живо, шумно и цветно общество, ...