Tessable

С времето и навика човек спира да осъзнава стойността на това, което притежава и приема ежедневието за даденост. С времето закърняват любопитството и способността да се учудваш, присъщи за всяко дете и толкова рядко срещани у възрастните. А те са есенциална част от живота – без тях той се превръща в периодично повтаряща се рутина, лишена от чувство за удовлетворение, в невзрачно съществуване, лишено от цвят и смисъл. Понякога, за да се оцени всеки ден и всеки малък, но важен житейски детайл, е нужна промяна. Нужно е да се откъснеш от познатото и да видиш нещо ново, да се запознаеш с нещо различно и чуждо, за да оцениш своето собствено. Целият ми съзнателен живот е минал в Пловдив. До такава степен съм свикнала с този град, че рядко се случва да се замисля за причините толкова хора от цял свят да го посещават. За първи път ми се наложи да мисля за това, когато на посещение в Пловдив дойде моя приятелка от Чехия. Тогава трябваше да се запозная с историята на града и всичките м...

Марина беше потънала в блажения спомен за онзи щастлив момент на наивно очакване преди настъпването на голямата промяна в живота и. За нея това време беше моментът, в който самолетът за Мадрид излетя от София и тя видя отвисоко града и планината, с ясното съзнание, че скоро гледката коренно щеше да се промени и сивотата в обвитата в облаци столица щеше да бъде заменена от ярко слънце, топлещо бистрите води на Средиземно море. Марина обичаше да лети и се почувства напълно свободна в момента, в който самолетът набра скорост и се откъсна от земята – тогава тя беше свободна от миналото, но и все още твърде далече от бъдещето, свободна и от самото време, определено от Земята, останала далеч под самолета и дебелия слой облаци. Този кратък момент на пълно щастие я крепеше през цялото време, в което тя се опитваше да се нагоди към новия си начин на живот. Младата жена вече от няколко месеца живееше в Барселона, започваше да свиква с ритъма на това толкова живо, шумно и цветно общество, ...

На пръв прочит изречението съдържа оксиморон, то противоречи само на себе си и така губи смисъла си, защото е абсурдно да се смята, че е възможно едновременно всичко да разделя двама човека и нищо да не може да ги раздели. Ако обаче прочетем отново тези няколко думи и се замислим за причината те да бъдат написани, ще открием, че под повърхността тези две противоположности (както в природата важи за всеки две взаимнопротиворечащи си понятия) дават едно цяло – от тезата и антитезата можем да извлечем синтеза според принципа на диалектическата триада (движението по спирала). Например, ако приемем, че времето е тезата, а пространството е антитезата, то синтезата е движението. Тези две понятия едновременно не могат да съществуват самостоятелно и се изключват взаимно. По същия начин можем да приемем, че в нашия случай „всичко“ е тезата, а „нищо“ е антитезата. Тогава сладва да си зададем въпроса: Кое е синтезата? Дали е нещо между двете понятия? А какво има между двете понятия? Може би...

Офлайн Надежда за пореден път погледна телефона си. В този студен зимен ден –поредния от дългата ваканция -   най-вълнуващото и занимание сякаш се свеждаше до това – през минута-две да проверява дали той не и е писал. А съобщение не идваше. Разликата между двамата беше не само разстоянието (макар че ги делеше цял океан), но и в годините, мислите и заниманията им. Но няколкото вълшебни часа, които бяха преживели заедно през отминалото знойно лято в града бяха достатъчни да я оставят в трепетно очакване на няколко написани набързо думи. Никаква логика нямаше в поведението и и тя се ядосваше сама на себе си, но не можеше да се бори срещу чувствата си. След още час, прекаран в превключване на телевизионни канали и постоянна проверка на малкото електронно устройство за тези скъпоценни няколко думи, Надя изключи телевизора и се запъти раздразнено към стаята си, решена най-накрая да предприеме нещо смислено и поне да излезе от къщата, в която беше затворена от дни. След като се о...

В кафенето е шумно и хладно. Седя на любимата си маса до прозореца, откъдето се отваря прекрасен изглед към главната пешеходна улица на градчето, по която е най-вероятно да се сблъскаш с всевъзможни хора и да станеш свидетел на най-разнообразни, достойни да бъдат документирани ситуации. Именно затова, оборудвана с фотоапарата си и слушалките, пазещи ме от досадния шум в кафетерията, заредена с търпение, седя на масата до прозореца в тази ранна юлска сутрин, пия любимия си черен чай, и незабелязяно запечатвам в снимки всичко интересно, на което стана свидетел – скрити възмутени погледи на възрастни дами, отправени към някоя оскъдно облечена девойка, изражения на копнеж върху лицата на младежи, минаващи покрай твърде силно гримирани свои връстнички. Докато внимателно оглеждам минаващите, в търсене на поредната мишена, погледът ми се спира въху пейката точно от другата страна на улицата. Там, на сянка под красив стар кестен седи млада жена, държаща на ръце бебе. Усмихнатата майка...

Днес искам да споделя една своя новооткрита страст - страстта към поезията. И както един велик писател казваше: "Поезия трябва да се чете в оригинал.". И така - Вазов - неслучайно наречен Патриарх на българската литература. Той е един от малкото български възрожденски поети, доживели със собствените си очи да видят Освобождението. Той е първият професионален български писател, писал успешно във всеки един литературен жанр. Не, да се каже, че писането му е успешно просто не е достатъчно силно. Той пише в перфектна художествена форма - произведенията му са истински шедьоври и образци в литературата. Дядо Вазов винаги е имал особено отношение към българския народ - той се вижда като баща на народа. А единствената му истинска любов до края на живота му си остава България. Едни от най-красивите му стихотворения са тези, описващи красотата на българската природа. Независимо, че са писани преди векове, те са актуални и лесни за разбиране, достатъчно е да отидеш в планината, да п...