„Любима, всичко ни разделя, защото нищо няма да ни раздели“ – Златозар Петров, „Раждане в снега“

На пръв прочит изречението съдържа оксиморон, то противоречи само на себе си и така губи смисъла си, защото е абсурдно да се смята, че е възможно едновременно всичко да разделя двама човека и нищо да не може да ги раздели.

Ако обаче прочетем отново тези няколко думи и се замислим за причината те да бъдат написани, ще открием, че под повърхността тези две противоположности (както в природата важи за всеки две взаимнопротиворечащи си понятия) дават едно цяло – от тезата и антитезата можем да извлечем синтеза според принципа на диалектическата триада (движението по спирала). Например, ако приемем, че времето е тезата, а пространството е антитезата, то синтезата е движението. Тези две понятия едновременно не могат да съществуват самостоятелно и се изключват взаимно. По същия начин можем да приемем, че в нашия случай „всичко“ е тезата, а „нищо“ е антитезата. Тогава сладва да си зададем въпроса: Кое е синтезата? Дали е нещо между двете понятия? А какво има между двете понятия? Може би, тъй като в случая разглеждаме съдбата на две човешки същества, а не сухи философски понятия, можем да приемем, че синтезата ще зависи единствено от волята и изборите на тези двама души.

Ако се задълбочим в смяната на глаголното време, ще забележим, че първата част е написана в сегашно време, но втората част е в бъдеще. Това означава, че в момента всичко се опитва да раздели влюбените, но авторът явно е убеден, че това действие няма да бъде доведено до край, тоест трудностите в любовта са постоянни и многобройни, но при силна воля и убеденост в чувствата, при вяра в любимия човек, всички изпитания, на които е подложена любовта, могат да бъдат преодолени. Раздялата в случая е видяна като край на любовта, а в любовта няма средно положение – човек или обича изцяло и безрезервно се отдава на това преживяване, или изобщо не рискува да го изживее. Така можем да направим заключението, че в любовта синтезът между всичко и нищо е едното от двете. Между тях не може да има нищо. Въпреки това любовта сякаш винаги се крепи някъде между двете състояния. Изпитания и препятствия има винаги и единстваното доказателство за силни чувства, е оцеляването и преодоляването на тези моменти, като времето само по себе си е най-голямото изпитание.

Тази част от стихотворението на Златозар Петров е сама по себе си доказателство за убедеността на героя в чистотата и силата на любавта между него и любимата му, въпреки, че на пръв прочит звучи доста колебливо и съвсем не така утвърждаващо тези чувства. Сякаш е казано, че обстоятелствата в живота напук се опитват да застанат между двамата, виждайки, че връзката им е достатъчно силна, за да се окаже истинско предизвикателство да ги разделят. Като че ли именно невъзможността това разделяне да се случи кара съдбата да опитва все по-настоятелно и упорито. Именно това заявление, че въпреки всичко, любовта ще остане все така истинска и силна утвърждава познанието на героя за природата на това чувство и неговата сила.

В крайна сметка стигаме до извода, че чрез това изречение героят заявява  на жената, която обича, че любовта им е по-силна от времето и пространството, че нищо от ежедневните предизвикателства на живота не е в състояние да намали силата на тези чувства.

Тес Касиди